Название
Вълкът няма друго име в българския език. Групата, която израслите вълци формират през различните сезони на годината се нарича глутница, а малките вълчета след раждането им до отделянето им от майката формират т. нар. кучило (много често направилно наричано „котило“ при представителите на сем. Кучета)
Описание
Вълкът е средно голям бозайник. Той е най-едрият представител на сем. Кучета.
- Дължината на тялото му достига до 150-160 см., опашката – до 30-35 см.,
- Височината до 80-90 см.
- Масата на тялото му у нас обикновено е 40-45 кг. Рядко екземпляри достигат до 55-60 кг.
Окраската на козината му е преобладаващо сива на гърба до сивочерна, а коремът и краката са по-светли и често са с ръждив оттенък. Гърдите и шията са сивобели, понякога и чисто бели. Много рядко окраската на козината му е с преобладаващ друг цвят – ръждив или черен.
Разпространение
У нас вълкът се среща във всички планини. Среща се вече и в равнинните гори на страната.
В Родопите вълкът обитава всички дялове на планината. В Средните и Западните Родопи запасите му са традиционно високи, като най-много са вълците в Девинския и Велинградския район.
Привързаността му към дадени територии се определя преди всичко от наличието на чифтокопитния дивеч, който заедно с домашните животни е основната му плячка.
Вълкът може да бъде сбъркан в природата с едро овчарско куче (вълча порода), а по-младите и по-дребни вълци и с чакали. От кучето се разпознава по поведението и реакцията му при появата на човек, а на голямо разстояние, когато не е усетил присъствието ни, по характерната дебела опашка, висяща надолу като отрязана.
Биологични особености
Вълчицата окучва от 4 до 8, рядко повече вълчета. Малките са слепи и безпомощни. Проглеждат на 13 дена. И двамата родители се грижат за потомството. Малките растат бързо. На едномесечна възраст излизат от леговището и започват да се хранят самостоятелно, като родителите им първоначално повръщат поетата храна, а по-късно им носят вкл. и полуумъртвени животни, с които малки се обучават да ловят, задържат и убиват.
Вълкът е кръвожаден хищник. Ловува групово и при добра организация. При възможност убива повече от потребната му храна. В Родопите най-честата му плячка са дивата свиня и сърната, а в някои случай и елен лопарат и муфлон.
Неприятели
Вълкът няма естествени неприятели.
