Название
Наименованието червена лисица у нас се ползва твърде рядко. Това наименования, прието в повечето европейски страни, е правилно, защото нормалната окраска на лисицата е червена. У нас навсякъде, макар и не много често, се среща и черната форма на окраската (меланизъм). Тези лисици се наричат въглищарки.
Описание
- Дължината на тялото на лисицата достига до 80 см., на опашката до 45 см.
- Височината ѝ достига до 45 см.
- Масата на възрастните лисици рядко надвишава при женските 5,50 кг, а при мъжките – 7 кг.
Окраската на лисицата е в преобладаващо червен цвят. Долната част на тялото и на краката са светли. На върха на опашката има бяло петно. У нас обаче много рядко се срещат чисто червени лисици. При повечето екземпляри гърбът е малко или повече сив до тъмно сив.
Разпространение
Лисицата е най-разпространеният хищник у нас и има най-висока плътност. Тя заема всички видове местообитания. Адаптира се успешно дори в монокултурното земеделие в равнината.
В Родопите лисицата също е най-многобройният хищник. По данни само в Кърджалийска и Смолянска област, които попадат изцяло в планината, лисиците наброяват повече от 3000. По-охотно се придържа към териториите около населените места, където намира по-лесна храна.
Биологични особености
Лисицата окучва обикновено ди 6 малки, рядко повече. Големи кучила от 10-12 лисичета, които установяваме в равнината, тук не се наблюдават. Малките проглеждат през третата седмица. На тримесечна възраст вече са обучени да набавят сами храната си.
Храната на лисицата е разнообразна. В Родопите честа храна са гризачите, заекът, таралежът, малките на елени, сърни и муфлони формират основния ѝ хранителен спектър и то често (особено при дивеча) са намерени под формата на мърша.
