Название
Най-често наименованието сърна се ползва като название на вида. Като термин обаче така наричаме и женското животно, докато мъжкият се нарича сръндак.
Описание
Сърната е нежно и грациозно животно. Мъжките са с рога, а женските – без рога и са малко по-дребни.
- Дължината на тялото на сръндаците в Родопите е средно 116,8 см. (107-128), а при сърните 112 см.
- Височината е 72,6 см. при сръндаците и при сърните – 73 см.
- Масата на сръндаците в Родопите е 26,1 кг. (20-34), а при женските 24,5 кг.
През лятото козината на сърната е червеникава, а през зимата – сивочервена.
Разпространение
Сърната е разпространена в Европа и Северна Африка. Не се среща в най-северните части на Скандинавието и Русия. У нас обитава, както откритите пространства, осеяни с маломерни горички, така и всички планини до горната граница на гората. Плътността на сърната в Родопите е твърде ниска.
Биологични особености
Сърната сватбува през лятото – средата на юли до средата на август. Сръндакът избира някоя полянка или силно изредена площ в гората на равно място и я обозначава чрез маркировка със специфичната си миризма и характерния си брачен зов. Сърните не формират харем.
Женската остава при сръндака, който си е избрала и той я опложда след продължително преследване около някой камък, дърво или специфичен за местността белег. Преследването е в правилен кръг или елипса и е ясно очертан на земята (т. нар. самодивски колела).
Ако сръндакът догони женската той я покрива, ако ли не – тя избягва и отива да си търси друг по-силен партньор. По този начин се извършва естественият отбор при сърната, без да има ожесточени брачни борби за елиминиране на слабите мъжкари, както е при останалите еленови.
Сърната ражда едно, две и много рядко у нас по три сърнета. Само няколко часа след раждането им те вече следват майка си. Живеят заедно през цялото лято. По-рядко се събират с други майки с малките им.
Сърната има най-богат хранителен спектър от всички еленови. В Родопите с най-голямо значение за естественото ѝ изхранване са черната боровинка, къпината, елата, житните треви, червената боровинка, дъбът, белият бор, смърчът, гъбите и т. н.
Неприятели
Сърната има много естествени неприятели – вълчи, чакали, а малките сърнета се нападат от златка, бялка, черен пор, както и от едри грабливи птици. Те и бракониерството са основната причина за ниската плътност на сърни в Родопите.
Стопанско значение
Основен ресурсен вид дивеч в Европа. Само в Австрия и Германия годишно се отстрелват почти 1,5 мил. сърни. От европейските видове дивеч има най-пълноценно месо.
Националният рекорд е 184,05 точки, добит във Вълчи дол (Варненско) през 1984 г. В Родопите досега няма добит трофей, който да има златен медал от трофейна изложба.
