Тя няма телевизор с интернет,
и няма скъпи рокли и бижута.
Реклами не следи „преди“ и „след“,
и не с обувки модни е обута.
Домът й не е шик-апартамент,
не пие скоч и мляко от кокоси.
Не знае що е йена, долар, цент.
Не мъчи се над вечните въпроси.
Но виж я, как се смее погледни.
Пристъпва с овехтелите галоши.
Да виждаш страх във нейните очи?!
Тя няма във сърцето чувства лоши.
Прибира се във скромния си дом,
след тежък ден цветя си е набрала.
Доволна е и весела е щом
днес всичките картофи е събрала.
А ти кога последно бе щастлив?
Кога си каза „стига ми“ доволно?
Животът тук е пъстър и красив,
а твоя свят надменен е… и болен.
Предметите във хола ти мълчат,
макар да са луксозни, звездни марки.
А тя си има жив, естествен свят,
на борина ухаещ и шишарки.
Ти често разгневяваш се, а тя
и в трудни дни дори не се намръщи.
Защото има цяла планина,
навсякъде в Родопа си е вкъщи.
Ръка й целуни, и уважи
трапезата й, даже да е хлебец.
Дори да имаш купища пари,
тя много по-богата е от тебе.
автор: Nicky
