Когато се движим по вълшебния подземен пещерен свят, неволно си задаваме въпроса, кой е творецът на тази ненагледна красота. И неволно погледът ни се отправя към едва забележимите на свода водни капки, които нарушават вечния покой на пещерите.
Милиардите водни капки в пещерите са ненадминатите майстори, истинските създатели на приказната пещерна украса.
Процеса на образуване
Постепенно, почти незабележимо, около капките се образуват бели варовити тръбици, които са зародишите на сталактитите (калцитно образувание висящо от тавана). Подмамени от земното привличане, капките в пещерите политат от тавана и с тих звук падат по глинестия под. Където образуват малки ямички, наричани егутачни ямки. В тях капките оставят нови следи от себе си, като образуват кристалчета, които растат нагоре. Те бавно оформят малки конусчета, носещи името сталагмити (калцитно образувание върху пещерния под). Най-после след много години идва момента, когато разположените един срещу друг сталактити и сталагмити се сливат. Като образуват колона – сталактон (калцитно образувание, оформено в резултат от срастването на сталактит със сталакмит).
Нарастването на сталактитите, сталагмитите и сталактоните и други синтрови образувания е много бавно. Наблюдения показват, че за да се образува сталактит, дълъг 1 см, понякога са необходими от 50 до 100 и повече години. Затова при посещението в пещерите сме длъжни да пазим пещерната украса като зеницата на очите си, за да могат и други хора след нас да се насладят на красотата.
Основна роля за образуването на пещерите и тяхната украса има карстовият процес, наречен корозия. За развитието на този процес са необходими поддаващи се на окарстяване скали (варовици, мрамори и други карбонатни скали), набраздени от различни тектонски пукнатини, в които се движат проникналите дъждовни, речни и морски води, наситени с въглероден двуокис ( CO2 ). Водата наситена с CO2, носи името агресивна. Водата, погълната CO2, се превръща във въглена киселина ( H2CO3 ), която има способност да разтваря калциевия карбонат от варовити скали.
Понятия от спелеологията (наука изучаваща пещерите)
Съществува голямо разнообразие във формата на калцитните образувания, а оттам и в терминологията за тях. Ние ще ви запознаем само с най-често срещаните калцитни образувания в благоуродените пещери.
- Синтър – Преотложеният калциев карбонат, а формите образувани от него – синтрови. (Синтров под, Синтрова завеса, Синтров водопад, Синтров щит, Синтров барабан, Синтрово езеро, Синтрови корали, Синтрови джобчета, панички, тасчета, ванички и др.)
- Сталактити – калцитно образувание висящо от тавана. По форма и наименование сталактитите са твърде разнообразни (Макароновидни, Мечовидни, Моркововидни, Луковидни, Вимета, Гроздовидни и др.)
- Сталагмити – калцитно образувание върху пещерния под (Конусовиден, Цилиндричен, Сложен)
- Сталактон – калцитно образувание, оформено в резултат от срастването на сталактит със сталакмит
- Хеликтити – Своеобразни много крехки калцитни и арагонитни кристали, които се образуват по тавана, стените и пода. Кристалите израстват в различни посоки и не са съобразени със закона за земното притегляне. Образуват най-причудливи форми – влакна спирали, къдрици и много други.
- Пещерни бисери – Това са дребни бели или жълтеникави калцитни или арагонитни топчета, на дъното на запълнени с вода недълбоки синтрови езера, както и при други обводнени форми. Те имат различни размери – от няколко милиметра до няколко сантиметра. Когато размерите им са до 2 мм, носят името оолити, а над 2 мм – пизолити. Обикновено имат големина на лешник. Когато извадим бисер от „родното му място“, започва кристализация на калцита и той губи своята прелест, защото той е истински бисер само там, където е „роден“.
