Чепинската котловина

Чепинската котловина е най-голямата в Родопите ( известна като Чепинско корито ). Тя има 18 км. дължина, от 2 до 6 км. ширина и 105 кв. км. площ , а средната ѝ надморска височина 750 – 800 м.

На север се възправят Алабак и Каркария, на юг котловината опира в мощния масив на Сютка, на запад е гористия Черновец, на изток се загражда от ниския рид, който я отделя от Баташката котловина.

Име

Името Чепино е записано в турски документи (около 1666). Оригиналното българско име на котловината е Цепина, Цепино, но тъй като в турския език не съществува звукът Ц, името било записано с Ч.

Образуване

Образувала се е през Плиоцена ( геоложка епоха – започнала преди 5,3 милиона години и завършила преди 2,5 милиона години. ). Отначало чрез потъване, след което е хлътнала и е била заблатена.

В по-ново време се е разседнала, поради което е и богата с термални извори. Общо в котловината се наброяват над 80 минерални извора, повечето, от които са лековити.

Климат

Климатът на котловината е планински. Средните месечни температури варират от 3 до 19 °C. Климатът, който е много здравословен, и топлите лековити извори са причина тази покрайнина да бъде най-посещаваното място в Родопите и една от най-посещаваните в страната.


Сърцето на цялата котловина е китният и приветлив Велинград.