Приказка бяла Родопа наметна,
после умислена тя се смълча
и засънува реките си летни,
докато над нея се сипе снега.
Луната се буди, небето закичи
с кристално студени и ярки звезди.
А лунния блясък хуква да тича
в спектакъл от чудности и красоти.
Прозорците светят и пушат комини.
Селото стихва. Вълшебна картинка!
Отнейде дочуват се песни любими,
за росна росица и болна Руфинка.
Дори и заспала под приказка бяла
Родопа е тъй величаво красива.
Но как във едно да втъче е успяла
лице тъй човешко с природата дива?!
Чул съм за много страни по земята
– с огромни морета, с планински масиви.
Но само в Родопа е песен запята
от спрели да пият вода самодиви.
България трябва да знае и помни,
– малки, големи, богати и бедни,
че всичко което ни прави свободни
го пази Родопа със чанове медни.
Автор на стихотворението „Януари по Родопски“:
Николай Николов – Nicky
