Орфей скитал цял ден из планината и поседнал на един връх да си почине и да се порадва на красивата гледка, която се откривала пред очите му. И залисан в хубостта на планината, не забелязал как из зейнала скала излязла змия чудовище с три огромни глави (змей).
Търкулна ли се камъни и събудили от дълбокия унес Орфей. Погледнал той с ужас змея и изтръпнал, разбрал, че това е неговият край – нямало къде да избяга, защото само скали обграждали мястото, дето седял. Скован от страх, той запял. Песента била толкова хубава, че змея застанал на мястото си и заслушал.
Орфей гледал омаяната от песента му змия и продължавал да пее, заставяйки песен след песен. Пял дълго, разказват, три дни и три нощи не секнала песента му. Змея бавно прибрал отровните си езици, стиснал уста, протегнал се и легнал на земята, за да слуша.
И като слушал, на третата нощ заспал дълбоко, непробуден сън. Щом забелязал, че змея спи, Орфей скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина.
Къде е отишъл след това, къде е живял и пял, никой никога не разбра. Но родопчани запазили в паметта си неговите хубави, широки и протяжни мелодии. И който иска да научи какви са били песните на Орфей, нека отиде в Родопите и да послуша чудните песни на родопчани.
