След Руско-турската война 1877-1878 г. България била освободена, но освобождаването на Родопите от османското господство станало през 1912 г.
Освобождението от османска власт
Освобождението от османска власт открило нова страница в обществено-историческото развитие на родопското население. Разкрили се възможности за развитието и утвърждаването на буржоазно-капиталистическите отношения и в този откъснат край.
В резултат на петвековното османско феодално владичество, на тежката експлоатация и политически гнет, Родопската област се оказала силно изостанала в стопанско и културно отношение. Тази изостаналост била запазена и през целия период на капиталистическото господство.
Ньойския договор
Последиците от несправедливите постановления на Ньойския договор се отразили особено тежко върху населението от Родопския край. Главният и вековен негов поминък – скотовъдството, отчасти земеделието и свързаното предимно с горите занаятчийство, катастрофално западнал. Новата политическа граница откъснала родопските селища от Беломорската равнина, и така лишила това население от най-главните му поминъчни възможности. В стопанско отношение Родопите заприличали на „организъм, разсечен през половина“.
Но не само откъсването на Родопите от Беломорието било причина за бедственото положени, в което изпада огромната част от населението. Това дори не е било и главната причина. Източникът на мизерията, глада и отчаянието се коренял преди всичко и главно в природата на господстващия в страната капиталистически обществен строй.
Българската буржоазия и особено нейната фашизирана част, която на 9 юни 1923 г. чрез въоръжен преврат свалила законното правителство на БЗНС и установила кървава диктатура, не направила нищо за премахване или ограничаване на мизерията и нищетата на родопското население, а по всякакъв начин гледала да изсмуче и последните му жизнени сокове. В следвоенните години капиталът започнал бързо да прониква в Родопския край. Родопите се прошарили тук-там с шосейни пътища. Увеличаващите се нужди на вътрешния пазар насочили погледите на не малко търговци на дървен материал към родопските гори. Капиталистическата експлоатация в Родопския край придобила най-безогледен и хищнически характер.
Работническо революционно движение
Заедно с развитието на капитализма и най-вече след Първата световна война в Родопите започва да израства местна работническа класа, заражда се постепенно работническото революционно движение. В по-централните и по-оживените градчета и села на Родопите възниквали партийни организации, които постепенно засилвали своето влияние над местното население.
