Тежък печат върху цялостното обществено-икономическо, политическо и културно развитие на българския народ сложил петвековното османско феодално владичество.
То е една от най-мрачните и печални страници в средновековния български летопис. Разрушени били много материални и културни ценности, създадени с труда и таланта на народа. Било задържано прогресивното развитие в българските земи.
Особено тежък удар било насилственото налагане на ислямската религия над българското население в Родопската област. Тази мярка е практикувана главно спрямо населението на ония области от империята, които са имали важно политическо или военно стратегическо значение. Както и спрямо населението на райони, които поробителите, поради трудно достъпния характер на обитаваните от него местности, мъчно можели да обуздават и да държат в покорство.
Помохамеданчването
Такъв е бил случаят в Родопската област. Тук помохамеданчването на българското население било извършвано с кървави насилия. За помохамеданчването на българското население от Чепинското корито по времето на султан Мохамед IV и великия му везир Мехмед Кюпрюлю (1656-1661 г.) разказват летописната бележка на Методи Драгинов (1670 г.), в която четем:
„Мехмед паша с много еничари дойде в Чепино на Костандово и събра всички попове и кметове, та ги окова във вериги… Той заповяда на еничарите да ги изколят всички. Тогава някой си Кара имам Хасан ходжа измоли от пашата да ги опрости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георгии поп Димитър в Костандово. И всички кметове и попове от другите села. И тъй като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да ни потурчат и които се потурчват, да им дават живо за ядене. Които не се потурчиха, едни изклаха, други избягаха по гората, а къщите им изгориха.
Хасан изпрати много коне в града (Пазарджик), та докараха жито от Беглик хан и го стовариха в църквите в Костандово и раздаде на потурчените къщи по две мери жито и по две мери просо. Хасан ходжа за кашмер (подигравка) накара потурнаците, та разрушиха всички църкви от Костенец до Станимака (Асеновград) – 33 манастира и 218 църкви. И така по божие благоволение бяха разсипани българите в Цепина.„
Запазването на етноса
Но възприелото исляма българско население от Родопския край не станало част от турската етническа област. Религиозната принадлежност не определила народността му. То в значителна степен запазило своя стар бит и традиции, своята душевност и силни самобитни елементи. В подкрепа на това говори, както запазилият се в най-чист вид български език на родопското население. Характерът на неговите песни и приказки. Различните народни традиции и обичаи, така и самите мохамедански религиозни празници, изпъстрени с несвойствени за турската народност елементи.
През 19 век социално-политическата криза в Османската империя се задълбочила. Формиралите се балкански буржоазни нации повели упорита борба за своето национално освобождение, което означавало разкъсване на империята. Развивала се мрежата от светски национални училища, повела се борба за културно-религиозна самостоятелност, изостряла се борбата за политическо освобождение. Средновековието отстъпвало място на буржоазно-националния светски мироглед.
