Византия не могла да се примири със загубата на Балканския полуостров и скоро започнала със славяните война на живот и смърт.
Заплаха за Византия
Борбата с Византия рязко изменила своя характер и настървеност след 680 г., когато на Балканския полуостров пристигат Аспаруховите българи и когато на север от Стара планина (от двете страни на р. Дунав) била образувана първата славянобългарска държава. Сега вече Византийската империя имала срещу себе си организирана сила, която се явявала обединителен център за славянските племена от Тракия, Родопите и Македония. Докато не бъде унищожена България, Византия не можела да се почувства господар на Балканския полуостров.
Но не било само това. Византия имала обширни завоевателни планове и по отношение на другите славянски племена и народи. Както в северозападната част на Балканския полуостров, така и в Средна Европа.
Българската държава
На пътя ѝ обаче се изпречвала българската държава. Поради това именно в Цариград правели всичко възможно за смазването на България. Заредили се война след война. Многократно византийските войски били отправени на поход към Стара планина, но и много армии намерили гибелта си в Тракия и из старопланинските проходи. От своя страна българските войски неведнъж се озовавали под стените на Цариград и поставяли империята в извънредно затруднено положение.
Така България поела върху себе си главния удар на войните с Византия и през цялото Средновековие била преден пост на славянските народи против един силен и опасен враг. С това тя има несъмнени заслуги и по отношение на цялото славянство.
В тази вековна борба на родопското българско население било отредено да играе особено важна роля. Поради своето важно стратегическо положение Родопите били притегателна сила и за двете държави. Който владеел Родопите, той щял да владее и Тракия, на негова страна цял и да бъде превесът на силите. За това именно веднага след преодоляването на междуособиците в българската държава през 8 век погледите били обърнати на юг – към Родопите.
Присъединяването на Родопите
От началото на 9 век българските войски все по-често започнали да кръстосват из Тракия и да громят византийските армии, докато накрая окончателно ги прогонили от Родопите и Македония. През 837 г. западните и централни части на Родопите окончателно влезли в пределите на българската държава. България излязла на Бяло море, като освободила от византийска власт по-голямата част от Западна Тракия. От това време са запазени и два надписа на българския хан Пресиян, намерени при Филипи, северно от Кавала. В единия от тях се говори, че освобождаването на родопското племе смолени било извършено от войска, командвана от кавхан Исбул. Във втория се говори, че византийците са забравили добрините, които българите са им направили, но няма да избягнат възмездието за това.
По същото време към българската държава били присъединени и славянските племена в днешна Македония. Така византийското господство над Родопите, Беломорието и Македония било премахнато. Това станало с активната подкрепа на местното славянско население.
Важността на Родопите
Присъединяването на Родопите към България още повече засилило значението на тази област. Разположена най-близо до границите с Византийската империя, тя се превръщала в непристъпна българска твърдина. Преди да предприемат каквото и да било настъпление към Тракия и Мизия, византийците трябвало да помислят за сигурността на своя тил. Това означавало да се преодолее и смаже съпротивата на родопското славянско население. Поради това, когато над българския политически небосклон надвиснала заплаха от чуждо нашествие. Буреносните облаци се появявали най-напред над Родопите и тук нанасяли първите си удари. Тук обаче чуждите нашественици срещали и първия отпор на българската държава.
В непристъпните родопски твърдини и в героизма на местното българско население неведнъж са се разбивали завоевателните планове не само на Византия, но и на много други претенденти за българските земи.
През 1230 г. Родопите били свидетели на нови блестящи успехи на българското оръжие. В битката при с. Клокотница (Хасковски окръг), вероломно нахлулите епирски войски били сразени. Самият епирски деспот Тодор Комнин паднал в плен, а държавата му престанала да съществува. България станала най-голямата сила на Балканския полуостров и опирала в три морета – Черно, Бяло и Синьо (Адриатическо).
