Първите славянски нападения на Балканския полуостров започнали в края на 5 век и още от самото начало взели големи размери. Напразни се оказали усилията на Византия да спре славяните със сила.
Леко въоръжени и опитни във военно отношение славянските бойци почти винаги помитали в боя далеч по-многочислените и оковани в броня византийски войски.
В един тогавашен византийски трактат за военното изкуство се изтъква, че „славяните обичали да се сражават със своите врагове в гористи места, в клисури и урви; с голям успех се ползват от засада, внезапни атаки, хитрости и през деня, и през нощта, като измисляли най-различни начини. Опитни са също и в преминаването през реки, като превъзхождали в това отношение всички хора“.
Надмощието на славяните
В началото на 6 век превесът на силите бил вече на страната на славяните и Византия постепенно минава в отбрана. Тогава именно, за да запази поне столицата Цариград, византийският император Анастасий нареди през 513 г. да се издигне 70-километрова стена от Черно море до Мраморно море. С право един тогавашен летописец нарекъл тази стена „паметник на страхливостта“.
През първата половина на 6 век Византия напрегнала всичките си сили за борба със славяните. Били направени много опити да се предизвикат раздори сред славянските племена. На византийска служба били провличани и някои славянски вождове, какъвто бил случаят с Хилвуд през 530г. А когато всичко това не помогнало, в империята пристъпили към широко военно строителство. Били възстановени всички стари тракийски и римски крепости. Издигнали били и много нови.
През Балканския полуостров се проточили четири укрепени пояса: по южният бряг на р. Дунав, по билото на Стара планина, в Средна гора и в Родопите.
Изграждането на крепости в Родопите
Изграждането на крепостни съоръжения в Родопите показва, че на тази област във Византия гледали като на последна укрепителна система пред големите градове Солун и Цариград. Поради това никак не е случайно, че в предпланините на Родопите се развихрили и едни от най-големите сражения. Тук в средата на 6 век славяните разгромили елитната войска на византийският император Юстиниан, повторно разпилели византийците при Одрин и проникнали непосредствено до околностите на Цариград.
Във войната с византийците славяните усъвършенстват бойната си техника. Срещу византийските крепостни съоръжения те отивали вече със стенобойни машини, бойни кули и други обсадни машини.
Големият двубой с Византия завършил в полза на славяните. През 602 г. дунавската отбрана на империята рухнала окончателно и в продължение на 10 години славяните се заселили на Балканският полуостров и Егейските острови.
Подкрепа от траките
Местното тракийско население не останало настрана от тази борба. То страстно желаело да се отърве от чуждестранното робство, поради което било изцяло на страната на славяните и най-дейно ги подпомагали. По този начин съвместната им борба завършила с успех: славяните получили нови земи за заселване, а траките отхвърлили византийското иго.
Заселването на славяните
Заселването на славяните на Балканския полуостров е събитие, което по своята важност далеч надхвърля рамките на българската история. Славяните разрушили робовладелските порядки в европейските владения на империята. Те донесли на върха на своите копия свобода за местното население. Целият европейски Югоизток се избавил веднъж за винаги от робовладелския строй и получил възможността да премине към по-прогресивния обществен строй – феодализма. Така славянското заселване на Балканския полуостров изиграло ролята на антиробовладелска революция.
Същевременно славяните не унищожили Византия. Като се заселили на нейна територия, те донесли със себе си своята обществена организация – свободните селски общини. Това позволило на империята бързо да се съвземе от упадъка и да просъществува още 10 века. А Византия както е известно, запазила постиженията на античната култура и ги предала на новото време. По този начин славяните имат несъмнени заслуги и към общочовешката култура.
Мирно съжителство
Славяните и траките заживели дружно. От тракийското население славяните усвоили редица достижения на римската и ранновизантийската култура, овладели много нови занаяти, усвоили някои тракийски обичаи. От своя страна пък траките, които били по-малобройни, се претопили в огромната славянска маса. Балканският полуостров се славянизирал, а българските славяни станали наследници и продължители на тракийската култура.
Същото нещо станало и в Родопите. Над по-голямата част от Родопите се настанили смолените. По тяхно име територия на населяващите и територии (целите западни и централни Родопи) заедно с част от Беломорието, по-късно получава названието Смоленска област. Скоро тракийското местното население било претопено и из цялата планина зазвучала славянска реч. Родопите станали чисто славянска област.
Следващата статия продължава с прабългарите.
