В годините на въоръжена съпротивата съпротива (1941-1944 г.) голяма част от родопското население проявило висока активност и самопожертвувателност.
В Родопския край се разраснало партизанското движение, чиято най-здрава о сигурна опора било експлоатираното и онеправдано население. В този край водели активна борба с враговете на народа редица партизански отряди и бригади.
Такива били отрядът „Чепинец“, прераснал по-късно в бригада, действуваща в района на Западните Родопи и главно в Чепинското корито. Първа пловдивска бригада „Георги Димитров“ с район на действие между реките Въча и Чая и втора пловдивска бригада „Васил Коларов“, действуваща източно от р. Чая, в която се включил и отрядът „Кольо Шишманов“, действуващ в Смолянско. В Западните Родопи действувал героичният Разложки партизански отряд „Никола Парапунов“
Населението под ръководството на Българската комунистическа партия се сплотявал в редовете на Отечествения фронт и извоювали на 9 септември 1944 г. своето освобождение.
Важни събития в политическия живот след 9 септември 1944 г.
- Изборите за 26 обикновено народно събрание – 18.11.1945 г.
- Референдума за Народна република – 8.9.1946 г.
- Изборите за Велико народно събрание – 27.10.1946 г.
- Приемането на първата републиканска Конституция – 4.12.1947 г.
Най-характерно за социалистическия период е национализацията на частната промишлености банките, извършена в края на 1947 г.
Социалистическия сектор в промишлеността поставя пълно господство. През 1948 г. делът на държавните и кооперативните предприятия в общото промишлено производство е бил 91,7 %.
Историческа и революционна за населението от Родопския край беше Наредбата-закон за изравняване на лицата от двата пола, приета през октомври 1944 г. Този закон провъзгласи пълното равноправие на мъжа и жената „във всички области на стопанския, държавния, културния и обществено-политическия живот“. Нанесен бе решителен удар срещу вековното религиозно-мракобесническо отношение към жената в Родопите. И се разкриха невиждани дотогава възможности за нейното активно и равноправно участие във всички области на обществения живот.
Победата на социалистическата революция завари в Родопите пословична икономическа и културна изостаналост. Непосредствено след 9.9.1944 г. населението бедствуваше, а неграмотността, особено в източната част на планината, беше почти поголовна. Ето защо наред с гарантиране на необходимите политически и граждански права за населението в този край партията и правителството предприеха редица конкретни мерки за премахване на глада и мизерията в Родопите. За ликвидиране на болестите, за постепенното подобряване на материалното и културното положение на населението.
Още през април 1945 г. Националния комитет на Отечествения фронт разгледа обстойно положението на родопското население и излезе с предложение пред правителството час по-скоро да задоволи неговите най-належащи нужди.
Националният комитет
Националният комитет на ОФ предложи на първо време населението да се снабди с най-необходимите хранителни продукти и облекло. Да се осигури фураж за добитъка, да се отмени законът за жилищата и наемите в горските райони. Да се отпусне за населението на достъпни цени дървен строителен материал за жилища и се изпратят в родопските селища добре подготвени учители. На областната конференция на ОФ в Пловдив, проведена през декември 1944 г. Беше изнесено, че никъде в страната не може да се срещнат толкова много и компактно струпани „полуоблечени и боси хора“, както в Родопския край.
На Петия конгрес на партията (18-25.12.1948 г.)
Г. Димитров подчерта – „Необходимо е чрез индустриализация и електрификация на страната и машинизиране на земеделието да се постигне за 15-20 години онова, което други страни при други условия са постигнали за цяло столетие.“
Пред конгреса на партията Г. Димитров също подчерта, че източници за набавяне на средствата за индустриализацията на страната следва да се търсят главно вътре в страната. „Нашият народ – заяви то – ще разчита преди всичко на своите собствени сили и на ресурсите на своята страна.“
Важната роля на Родопите за страната
Родопският край имаше да играе важна роля за развитието на най-важните отрасли на икономиката на страната – енергетиката, рудодобива и др.
Още през първия петгодишен народно-стопански план партията и народното правителство обърнаха сериозно внимание за проучвания и разработване богатствата от рудни и нерудни изкопаеми в Родопите. За проучване и рационално използване на водно-енергийните източници. За развитието на горско-стопанската дейност. За увеличаване добива на качествен тютюн и пр.
В Родопите се разгърна огромно по мащаби и темпо строителство.
