Известно е, че Родопската област е била населявана от племената: беси, дии, одриси, сапеи, травси, дерсеи, корпили и малокойлалети.
Трудно е да се направи една пълна характеристика на бита и материалната културата на траките в Родопите през бронзовата епоха, защото тя не е достатъчно проучена.
Омир нарича Тракия „тлъстопочвена“, „майка на овце“, а траките – конеобуздатели. В десетата песен на „Илиада“ той разказва за убийството на цар Резос, който властвал над земите около Струма:
„…в троянския стан са скородошлите траки, между тях е тракийският цар Резос, син на Ейоней. Аз видях неговите коне, най-хубави и най-едри, по-бели от сняг,бързобеги като вихър. Колесницата му е хубаво украсена със злато и сребро. Той дойде с оръжия златни, огромни, дивни да ги видиш, не прилича на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртни богове… „
Металодобиване
Явно е, че през тази епоха траките са познавали металодобиването и обработването на металите. Около началото на I хилядолетие траките започнали да добиват и обработват желязото. Прилагането на този метал в производството на оръдията на труда дало голям тласък в развитието на производителните сили на тракийските племена и бележи началото на нова епоха – желязната.
За проучването на материалната култура, бита и обичайте на родопските траки твърде много спомагат разкритите и изследвани некрополи и могилни погребения. За погребалния ритуал у траките Херодот разказва:
„Травсите постъпват във всичко друго, както останалите траки; само при раждане и смърт вършат следното: сродниците насядват около новороденото и го оплакват, че толкова много злини трябва да изтърпи, щом веднъж се е родил, и при това изреждат всички човешки патила; умрелия пък погребват в земята с радост и веселие, като изброяват от колко злини се е отървал и изтъкват пълното му блаженство. Когато някой умре, става голям спор между жените му… Коя от жените му е била най-любима…Тя се занася от мъже и жени на гроба, където се принася в жертва от най-близкия си роднина, и след това се погребва заедно с мъжа си.„
Траките нямали свои историографи и възстановяването на политическата им история става от данни. Които се откриват в съчиненията на античните гръцки и римски историци. С повече данни разполагаме за времето от V в. пр. н. е. насетне. Но по отношение на родопските траки те са повече от недостатъчни.
Бесите
С най-много данни разполагаме за бесите. Те били едно от най-многочислените тракийски племена и населявали областта по горното течение на р. Марица, на север до склоновете на Стара планина, а на юг до западните възвишения на Родопите.
Бесите били войнствени пазители на своята самостоятелност и независимост. При всяка външна агресия те се стремели да обединят силите и на останалите тракийски племена. Те се ползвали с особен авторитет сред траките. Упоритата и продължителна съпротива, която те оказвали на всички нашественици, е отразена с нескрито възхищение в съчиненията на историците на техните вражески народи.
Диите
Южно от бесите, по горното течение на Места, живеели диите. В историческата литература се разказва, че бесите, диите и техните съседни племена сатри и диобеси били в сравнително добри отношения по между си.
Херодот разказва, че когато персийският владетел Ксеркс в похода си срещу Елада през 480 г. пр. н. е. превел войските си през Егейска Тракия. Той преминал през земите на пети, кикони, бистони, сапеи, дерсеи, едони и сатри. Тези, които живеели при морето трябвало да последват Ксеркс на кораби; останалите, които живееку във вътрешността, с изключение на сатрите, били принудени да го последват по суша.
Сатрите
Сатрите, доколкото ни е известно, продължава Херодот, „още не били покорени от никого; само те от траките до ден днешен са запазили свободата си, понеже живеят по високите планини, покрити с разнообразие от гори и сняг, и са войнствени.“
