Траките (8 до 5 век пр. н. е.)
Следи от праисторическия човек се намират на доста места в Родопите. Но бурно развитие на живота в планината се осъществява след заселването на траките. Те били голям по численост народ от индоевропейски произход. В началото на първото хилядолетие пр. н.е. траките заселили по-голямата част от Балканския полуостров. Водили са отседнал начин на живот, умеели са да обработват земята, да отглеждат домашни животни, да копаят руди и да леят мед и желязо, да коват оръжие, да извайват съдовете, статуи и украшения, да секат мокети. Всичко това сочи, че те са имали богата материална и духовна култура.
Много са били племената на траките, но те не успели да се обединят. Редица тракийски племена ще стигнат по-късно до създаването на свои държави, но никога няма да постигнат цялостно обединение. По този въпрос гръцкият историк Херодот (V в. пр. н.е.) писал: „Ако тракийският народ се управляваше от един господар и беше единодушен, той би бил според мене непобедим и много по-силен от всички народи.„
Някои от тези племена, може би най-свободолюбивите, са населявали Родопите. Така долината на Арда обитавали коелалети, коритото на Чепеларската река – кротили и сапеи, долината на Чепеларската река и Въча – сатрите, горното течение на Марица (Хеброс) – бесите.
Завладени от Македонците (4 век пр. н. е.)
През 341 г. пр. н. е. македонският цар Филип II с много кръв и жертви покорил родопските траки, но при неговия прославен син Александър Македонски гордите планински чада се освободили.
Завладени от Римляните (1 век пр. н. е. до 4 век от н. е.)
Три века по-късно въпреки 150 годишната им упорита съпротива те били покорени от римляните. Те създават провинция Тракия, в пределите, на която изцяло попадат и Родопите. Традиционно давали широки права на местните племена, като целели постепенна асимилация към римската култура. Строят се пътища, добиват активно руди и метали и използвали топлите минерални извори.
След обявяването на християнството за официална религия в империята в началото на 4-ти век от н. е., Родопите постепенно се християнизират, изграждат се църкви и манастири.
След смъртта на Теодосий I (395 г.) Римската империя била разделена на Източни и Западни. В Източната или Византийска империя влезли и Родопите.
Заселването на Славяните (5 до 7 век)
В 476 г. под напора на варварските племена рухнала Западната Римска империя, а Византия била така слаба, че не могла да противодейства на славяните да се заселят за кратко време почти в целия Балкански полуостров. Тогава в областта на Горна Арда се е заселило славянското племе смолени, в поречието на Чепеларска река и Въча – рупците. Славяните заживели дружно с траките и скоро последните се претопили в огромното славянско море.
Идването на Българите (7 до 11 век)
След идването на българите и образуването на славяно-българската държава Родопите често са служили за разменна монета между престолите на Византия и България, докато най-после останали в пределите на нашата родина.
Завладени от Византийците (11 век)
В началото на XI в. византийците успели да завладеят българската държава. 150 г. те се мъчили да унищожат всичко българско, но не успели.
България (12 до 14 век)
В края на XII в. българите се освободили и скоро създали мощна държава, която нямала съперник на Балканският полуостров. През този период като граница между България и Византия Родопите добил особено стратегическо значение, ето защо се появили много крепости и кули – Асеновата крепост, Аетос – над Смолян, Подвис – източно от Устово, Перперек – близо до Кърждали, Устра – при Златоград, и много други.
Към края на 13 и началото на 14 век поради жестоката феодална експлоатация в страната ни избухнали въстания, а централната власт отслабвала. Тогава в Родопите се обявили за свободни владетелите Иванко, а след това и деспот Слав.
Завладени от Турците (14 до 19 век)
През втората половина на 14 век започнало нахлуването на турците в българските земи и по-специално в Родопите. Населението смело се било с нашествениците, но поради малобройността и разпокъсаността си не устояли. Но и след завладяването на Балканският полуостров от турците те четири десетилетия не сложили оръжие, а след това многократно въстанали. За да усмирят тези бунтовници, турците насила помохамеданчили по-голямата част от населението им. Въпреки това неуморните планинци чрез въстания и хайдутство не давали мира на турските паши и бейове. Сред множеството патриоти и защитници на народа легендарни са станали Момчил юнак, Мехмед Синап, Ангел войвода, Караджа войвода, Петко войвода и още десетки други.
Така се стигнало до Априлското въстание (1876 г.), в което няколко родопски селища били напълно унищожени и населението им избито. Но те станали символ на борбата на българския народ за свобода.
Народна република България (20 век)
Две години след Априлското въстание, съветските войски освободиха България от петвековното турско робство, но значителна част от Родопите останали под чуждо иго поради позорния Берлински договор. Едва в 1912 г. почти целите Родопи бяха възвърнати на родината.
По време на буржоазната власт Родопите били забравен край. Населението им тънело в нищета. Затова през време на съпротивата те станали закрилници на партизаните от Южна България.
След 9 септември 1944 г. на базата на разкритите природни богатства и водните ресурси в Родопите се разгърна огромно социалистическо строителство, което променя облика им.
В следващите няколко статии ще разгледаме по-детайлно определени народи и събития. (като например: Траките, Славяните…)
