Западната част от Родопите крие един рид, който се казва Алабак. Там се издига скалист връх, 1593.5 м. надморска височина, това са Милеви скали. Преданията за него се свеждат до две. Първото е, че е свързан е с името на дядо Смилен, когото хората наричали обичливо „дядо Миле“. Бил той юначен и смел пастир от село Саитово (Симеоновец), сгушено под северните поли на Родопите. Живял отдавна, в годините на турското робство. От малък прекарвал повечето време в планината, свободен като птица. Не обичал да слиза в полето, дето се разполагали друговерците, които притеснявали, ограбвали и мъчели българското население.
От дървена кора Миле си направил тръба, дълга лакет и половина, и свирел с нея, та се чувало из цялото подножие на планината. Неговата тръба била зов за пробуждане на народа ни от вековен робски сън. И когато българите изправяли глава, заслушани в хубавата му свирня, турците се споглеждали суеверно и си думали тихо:
„Тоя дядо Миле засвири пак. Не ще да е на добро свирнята му, Я виж как гяурите изправят глава и поглеждат към планината!“ Дядо Миле живял до дълбока старост и все надувал тръбата си. Когато умрял, тя останала наследство на неговите потомци. И тъй като никой не бил толкова силен като него, за да може да свири с тази огромна тръба — пресекли я. Но колкото и да я надували, не могли да чуят глас от нея. А скалите, на които дядо Миле обичал да седи и да надува чудната си тръба, населението нарекло на негово име Милеви скали.
Втората легенда гласи, че дядо Миле е бил комита от Симеоновец. Той имал голяма чета, която не давала пиле да прехвръкне през Алабак. Чуе ли се, че някъде турци са безчинствали от върха на планината дядо Миле надувал своята огромна тръба , за да възвести, че ще има отмъщение. Поробителите не знаели кой е този, който ги плаши. Разпитвали навред за него и един ден успели да пленят един от четниците му. Подложили го на жестоки мъчения и той най-накрая издал воеводата си.
Незабавно турците се отправили към дома на бай Миле и хванали нищо неподозиращите му двама сина. Запрели ги в конака и му пратили хабер по пленника си, да слезе от планината преди залез слънце, защото иначе синовете му ще бъдат опечени на шиш, като агнета.
Той нямал друг изход и се предал. Съдил го кадията и отсекъл: Да го хвърлят от най-високата скала на Алабак, там от където той надувал своята свирка, за да плаши поробителите. Подкарали го заптиетата бос към върха, вървял комитата, но не им издал нито кои са другите четници, нито пък къде се крият. Така щом стигнали до скалите, той сам скочил отгоре в пропастта, а мястото и до днес пази името му.
