Великият Орфей, син на речния бог Еагър и красивата муза Калиопа, живеел в Тракия. Жена на Орфей била прекрасната нимфа Евридика и той нежно я обичал. Но певецът не се радвал дълго на щастлив живот с нея.
Веднъж, наскоро след сватбата му, хубавата Евридика беряла със своите млади невинни приятелки цветя в една зелена долина. Тя не забелязвала дебнещата я опасност – змия. Тя ухапала Евридика, която извикала високо и паднала в ръцете на другите нимфи. Пребледняла, очите и се склопили и не след дълго издъхнала.
Приятелките й изпаднали в ужас и скръбният им плач се разнесъл на далеч. Орфей го чул. Той изтичал в долината и там видял студеното тяло на своята обичана жена. Обзет от отчаяние той дълго плакал и дълго пял своите тъжни песни. Но Орфей не можел без Евридика. Той решил да слезе в царството на мъртвите. Надявал се, че ще склони Хадес и неговата жена Персефона да му върнат Евридика от света на сенките.
Подземното царство
Певецът се спуснал през една тъмна пещера към свещената река Стикс. Сега оставал проблемът как да преминe от другата страна? Около него се тълпели сенки, който също като него чакали. Стоновете им били немощни и слаби, като шумолене на есенни листа.
Харон идвал със своята ладия. Орфей го помолил да го откара, но той му отказал. Тогава певецът засвирил на своята златна лира. Чудната мелодия омаяла Харон и той се съгласил да го закара. Орфей слязъл на брега, но продължавал да свири, а след него идвали все повече и повече сенки, за да чуят песента му.
Така Орфей стигнал необезпокояван от никого при Хадес. След което запял нова песен, в която се разказвало за тяхната любов и как не успели да я изживеят. Тогава Хадес го попитал, защо е дошъл в царството му и му обещал, че каквото поиска ще го получи, толкова била красива песента му.
Дадената възможност
И Орфей отговорил – искал своята Евридика. Хадес се съгласил, но при едно условие Орфей трябвало да следва Хермес, а зад Орфей ще бъде Евридика. Но докато са в подземното царство не трябвало да се обръща назад. Ако Орфей се обърнел, Евридика щяла да се върне обратно в подземното царство, завинаги!
Тръгнали. Напред вървял Хермес, после Орфей, а най-отзад Евридика. Бързо преминали през царството на Хадес. Харон ги прекарал през свещената река и те скоро видели пътечката, която водила към горния свят. Пътят бил труден, наоколо се стелела гъста мъгла.
Орфей едва виждал сянката на Хермес. Ето, че в далечината прозирала светлина. Там, бил изходът на пещерата. Орфей започнал да си мисли, дали Евридика е зад него? Дали не се е изгубила? Той се спирал по-често, за да чуе стъпките на любимата жена, надявал се тя да не се е изгубила в подземното царство. Все по-често се спирал и все по-голяма тревога го обземала. Забравяйки всичко, той се обърнал и я видял само на крачка от него. Протегнал се към нея, но в този миг сянката започнала да се отдалечава.
За втори път губел Евридика. Но този път вината била негова.
Продължението
Дълго стоял Орфей вцепенен. Но решил, че отново ще слезе в царството на Хадес и отново ще го помоли да му върне Евридика. Но този път старият Харон отказала да го прекара през Стикс. Седем дни, той плакал, роптаел, не се хранел проклинайки мрачните брегове на Стикс.На осмия ден, решил да се върне обратно в Тракия.
Изминали четири години от смъртта на Евридика, той й останал верен. Не пожелал друга. Веднъж в ранна пролет, певецът седял на един висок хълм. Златната лира лежала в нозете му. Певецът я взел, докоснал леко струните и зяпал. Цялата природа слушала чудния му глас.
Изведнъж се чул веселия смях на вакханките. Една от тях се приближила до Орфей и изкрещяла:
– Ето го женомразеца Орфей!
Те започнали да го замерят с камъни, скупчили се около него. Душата му отлетяла, а те разкъсали тялото му. Хвърлили лирата му в близката река и тогава станало чудо, тя свирила сама, сякаш оплаквайки смъртта на своя господар.
Душата на Орфей слязла в царството на Хадес, отново минала по същите места, но този път Харон я пренесъл на отсрещния бряг.
Там, Евридика го чакала и той я притиснал с цялата си любов към себе си. От този момент те станали неразделни.
