От Юндола до Лъджене има хубав път, който върви все край река Луковица. Името на реката е свързано с Хайдушкото минало на тоя край.
Един пътник тръгнал от Лъджене за Юндола и за някъде по-нататък. Вървял спокойно из пътя си и не усещал, че един разбойник върви след него, прикривайки се край пътните храсти. Разбойникът взел пътника за богат търговец, който предрешен като беден селянин пренася богатството си.
На едно място край реката уморения пътник седнал да си отпочине и да се поразхлади със студените речни води. Разбойникът връхлетял върху него и го убил. Вместо очакваните кесии с турски златни алтъни, намерил в сиромашката торба малко сух хляб и глава кромид лук.
От тази печална история безименния до тогава поток взели да наричат Луковица.
