СНИМКИ
ВИДЕОКЛИПОВЕ
КРАТКА ИНФОРМАЦИЯ
Пещерата е открита на 3 януари 1961 г. от пещерняци от гр. Пещера – Б. Ефтимов, Г. Коцев и Г. Златарев. На 14 март 1961 г. Снежанка е обявена за природна забележителност. Името на пещерата е дадено от известния български природозащитник Ал. Петров. То идва от снежнобялата ѝ калцитна украса.
През 1966 г. Снежанка е благоустроена, а на 21 октомври 1983 г. територията около пещерата бе включена в буферната зона на резервата „Купена“.
От пригодения паркинг започва стръмна пътека от 1000 крачки, която лъкатуши под сенките на вековна букова гора. От ляво на пътеката е Лилова скала, от която се открива чудна гледка към отвесните мраморни стени на Купена и Стенето.
Входът
В основата на тази скала е разположен входът на пещерата, който ни отвежда до висока сводеста зала. В дъното ѝ тесен тунел се насочва към тъмната галерия на пещерата. Лъкатушеща и застлана с чакъл пътека отвежда до малка изкуствена площадка, оформена под отвесна скала. В основата на скалата се откриват ясно двата входа на пещерата Снежанка. Над входовете е излята циментова козирка.
Източният (новият) вход е издълбан от изкусните ръце на майстори строители и е затворен с плътна желязна врата, а западният (старият) вход е разширен и също затворен с плътна желязна врата.
До откриването на пещерата старият ѝ вход, скрит в основата на отвесната скала и задръстен от сухи букови листа, е бил трудно забележим, затова е и случайно открит.
Залата на виметата
Спускаме се по 22-те стъпала на желязната стълба към малка и ниска зала, наречена Залата на виметата. Тя покорява с красотата и разнообразието на формите. Приказно красив е мраморнобелият таван, от който висят многобройни сталактити. По-голямата част от пода е покрит със силно наклонен на юг искрящ млечнобял синтър, по който особено в източната част на залата, са се настанили многобройни малки снежнобели сталагмити и неправилни колони, свързващи пода с ниския таван. Своеобразният звук на падащите капки с тихата си мелодия веселят този мраморен дворец на вековна тишина.
Голямата зала
Захласнати от красотата на тази зала, движейки се по стръмния ѝ под, се спускаме неусетно на глинения под на Голямата зала. Това е най-голямата пещерна кухина в Снежанка. Очертанията ѝ са неправилни. Разнообразна е прелестта на Голямата зала. В северния ѝ край около красиви ванички се издигат, подобни на сребърни свещници, малки и нежни сталагмити.
Музикалната зала
В западната част на Голямата зала водните капки са изваяли с ненадминато майсторство сталагмити, наподобяващи Каменна гора. Зад големите колони, южно от Каменната гора се крие Музикалната заличка. Почукаме ли леко по нейните синтрови образования, всеки сталактит, в зависимост от неговата дължина, дебелина и кухина, издава определен тон. В тази заличка има и две синтрови езерца. Със своите украшения те наподобяват неповторими огледала, които създават неописуемата красота на този кът на пещерата.
Пещерняците от гр. Пещера са изчислили, че по тавана на Снежанка има над 800 000 сталактити. Те са особенно много в западната част на залата. Водните капки на долния им край искрят от светлината на прожекторите като звезди.
В южния край на тази зала синтърът се е е разлял върху много стръмен наносен конус. Едни го оприличават на снежна лавина, а други виждат в него каменен водопад. На повърхността му са се закрепили 4 красиви малки сталактона.
Човешко присъствие
В Снежанка са открити много глинени съдове, изработени на ръка без грънчарско колело. Това са гърнета, паници, съдове за вода. Културните останки в пещерата говорят, че пещерата е била известна на тракийското племе беси. По време на опасност част от жителите на това племе се криели в нея и я използвали преди около 2600 г. за временно жилище.
Зала Срутището
Югоизточно от Голямата зала е оформена залата Срутището. През април тя е най-топлата част на Снежанка. По дъното на Срутището са разхвърлени десетки малки и 6 грамадни мраморни блока, най-големият от които има размери 5.5*2.8 м. Блоковете са срутени от тавана на тази част от пещерата. По-голямата част от стените на Срутището са облицовани от синтрова кора, която на места наподобява водопади.
Тайнствения проход
Придвижваме се към пещерен коридор, известен с името Тайнствения проход. В началото той е тесен, а тавана му се понижава и ни заставя да се движим наведени. Провираме се между 3 сталактона, след това се спускаме на юг между срутени от тавана скални късове. Най-интересното в Тайнствения проход е пищно украсеният със сталактити мраморнобял таван. Тук могат да се преброят до 700 сталактита на кв. м. В това кътче на пещерата сталактитите са толкова гъсто разположени, че приличат на вкаменен дъжд.
Вълшебната зала
С Тайнственият проход е тясно свързана най-крайната част на пещерата – Вълшебната зала. Това е приказка от чудно моделиран под, застлан с бял кристален синтър. Пищната ѝ украса се състои от десетки сталагмити, сталактони, пет по-големи синтрови езерца и многобройни, етажно разположени синтрови ванички и тасчета (водата, в които е идеално бистра). Във залата се намира и стройната статуя на бялата като сняг вкаменена хубавица Снежанка. Тук се намира и най-голямото синтрово езеро в пещерата. Вълшебната зала е най-ниската част от пещерата Снежанка.
Залата на брадите
На излизане от пещерата тесен проход отвежда в Залата на брадите. Голям мраморен блок я отделя от Залата на виметата. Най-интересен е тавана на тази зала. Освен разнообразните сталактити в неговата северна част висят редично разположени тъмнокафяви бради. Това са корени на група вековни букове, които издигат високо корените си на терена над тази зала. Част от корените им са се промъкнали в пукнатините на дебелия не повече от 2 м. мраморен пласт. Пещерната кухина при изобилна влага и благоприятна температура, вмъкналите се корени се развиват своеобразно, като образуват кафяви кичури бради. По повърхността на брадите са полепнали капчици роса.
Образуването
Очаровани от красотата на това подземно бижу от снежнобял калцит, човек неволно си задава въпроса: Кой е създал този подземен приказен свят?
Географският институт при БАН, подпомогнат от пещерно-алпийския клуб гр. Пещера, изработиха план, профил на пещерата Снежанка и топографска снимка на терена над пещерата, съпътствувани с геоморфологични проучвания и частични измервания на температурата на пещерата. Те дават възможност да направим следните изводи за образуването и развитието на пещерата.
Пещерната кухина на Снежанка е създадена преди около 3 – 5 милиона години. Височината на Снежанка кореспондира на заливовидно вдадената в долината на Стара река ливантийска денудационна повърхнина. Родопската антиклинала, в която се намира пещерата е изградена от мрамори, съдържанието ѝ на които е 94,5% калциев карбонат, който е лесно разтворим от вода.
Към края на плиоцена агресивните карстови води на реката сформирали пещерната кухина на Снежанка.
През кватернера, когато долината на Новомахленската река се вкопала по-дълбоко, в създадената вече пещерна кухина се образувала пищна синтрова украса. Тя е творение на неизброимите капки карстова вода, които оставяли по тавана, стените и пода нищожни частици от разтворения от тях бял като сняг калцит. Така те изградили причудливите форми на Снежанка.
