СНИМКИ
ВИДЕОКЛИПОВЕ
КРАТКА ИНФОРМАЦИЯ
На 6 декември 1963 г. пещерата е обявена за защитена местност. До пещерата Дяволското гърло най-лесно се стига от китния родопски град Девин. На юг от града (от гр. Кричим) асфалтираният път следва лъкатушещата и многоводна р. Въча.
Тази неповторима по величие и красота пропастна пещера местното население наричало Хърлог. Думата Хърлог се тълкува в смисъл на клокочеща, бучаща, кипяща дупка. За подземното царство на Хърлога са били създадени много легенди.
Първите проучвания
До проучването на Дяволското гърло от българските пещерняци то събуждало в едни от посетителите страхопочитание, а в други поетично настроение. Геологът Д. Събев, съзерцавайки Дяволското гърло, го характеризирал със следните стихове:
„Стоях безмълвен и потресен обвит във водни капки и мъгла и гледайки как в пристъп бесен реката хвърляше се в пропастта… Аз бях безпомощен и жалък пред вихъра на този водопад и чувствах се нищожно малък пред Дяволското гърло на Триград.“
Първите, които се осмелиха да проникнат в тайните на Дяволското гърло, са алпинистът Корчев и българските пещерняци. През 1965 г. щурмовата група от чепеларски пещерняци проникват в пропастната пещера. С помощта на парапет, трасиран до дясната челюст на Дяволското гърло, при грохода на падащата вода, стъпка по стъпка те достигат до Голямата зала, а после и до Малката зала.
Смелите пещерняци П. Делчев, И. Рашков, П. Петров, В. Гогов, В.Балевски и К. Йончев съставиха план за най-трудно проходимата част на Дяволското гърло. Пещернякът П. Нейковски картира подземния път на пещерата от извора до северния край на сифона ѝ. Проектантската организация Картпоект – Пловдив, изработи кадастрален план за Триградското ждрело и план за туристическата част на Дяволското гърло.
Картографският материал и геоморфоложките проучвания позволиха да се уточнят представите за Триградското ждрело и Дяволското гърло, да се състави геоморфоложка карта на района, цялостен план, надлъжен профил на Дяволското гърло и да се изясни техния произход и развитие.
Трагичен случай
Опитът да се проникне в неизвестния северен сифон на реката, от страна на извора ѝ, завърши трагично през 1970 г., когато двама млади пещерняци водолази от Варна ( Сияна Люцканова – 21 г. и Евстати Йовчев – 29 г. ) загиват.
Разследването констатира 41 грешки при организирането на това спускане. Най-фаталната била, че един от двамата влиза в пещерата с използвана вече бутилка с въздух. Бутилките не са разполагали с манометри, с които да измерят налягането в бутилките, също така и не са били маркирани бутилките от първото спускане, така в един от участниците попада използвана бутилка. Когато той се изчерпва, те придърпват въжето. Този начин на сигнализация е фатален за непроучена пещера с разклонения. Вместо да ги изтеглят, колегите им отвън им отпускат допълнително въже.
Ръководителката на екипа е осъдена и влиза в затвора. Телата на Сияна и Евстати са извадени по-късно. Днес на стената над пътя има паметна плоча на двамата водолази, пред която посетителите оставят цветя.
На обиколка из пещерата
Уникалният карстов феномен Дяволското гърло е благоустроен през 1977 г. Изкуствен тунел отвежда към утробата на пропастната пещера, към най-голямата лошо осветена Бучаща зала. Към края на тунела се открива прозорец, при който вече ясно се долавя ревът на трите подземни водопада. Туристическата пътека се спуска постепенно към Бучащата зала. По дъното ѝ спокойно тече тъмносинята вода на подземната Триградска река. Ревът на водопадите е още по-мощен. Десетки прилепи ни поздравяват с привичното си цвърчене.
Триста и седем железни стъпала ни отвеждат към изхода (естествения вход) на пропастната пещера. По средата на стълбището е монтирана желязна площадка, която дава възможност да се любуваме на облака воден прах, получаван от милионите разбити водни капки. Към обяд, когато слънчевите лъчи проникват до дъното на Бучащата зала, от тази площадка можем да се възхитим на красивото многоцветно сияние на дъгата.
Раждането на пещерата
Триградското ждрело и пропастната пещера Дяволското гърло са рожба на водите на Триградската река. Тя се е всякла и продължава да се всича в мощните протерозойски мрамори, които са масивни, дебелослойни, едрозърнести. Съдържанието на калциев карбонат е от 90 до 96%.
През кватернера дебитът на Триградската река намалява рязко. Тогава тя търси нов, подземен път е изпречилите се пред нея мрамори и го намира в пукнатините на наслоението и тектонските пукнатини, където създава своето подземно царство.
Днешният облик на пещерата Дяволското гърло подсказва, че е сравнително млада. Образуването ѝ е започнало преди около 280 000 години.
