ВИДЕОКЛИПОВЕ

КРАТКА ИНФОРМАЦИЯ

Най-дългата от родопските пещери е Ягодинската пещера, наричана до неотдавна Имамова дупка. До нея лесно се стига от Девин по пътя за с. Ягодина.

На 21 април 1971 г. районът на Буйновското ждрело и свързаната с него Ягодинска пещера бяха обявени за природна забележителност.

Първите, които проникнаха и проучиха Ягодинската пещера, са пещерняци от гр. Чепеларе, водени от неуморния, по това време председател на пещерния клуб, Д. Райчев.

Ягодинската пещера представлява многоетажна, сложна пещерна система от широки и тесни тунели. Още от входа лъхва хладен и влажен въздух, предвестник на неизвестния подземен свят.

След слабо възходящ тунел се навлиза в туристически тунел, където тавана се повишава, а подът, застлан от речен пясък и глина, се разширява.

От този туристически етаж на пещерата най-пищно украсена с калцитни образования е Новогодишната зала. Името ѝ идва от това, че пещерняците от Чепеларе повече от 20 години посрещали Новата година тук.

От Новогодишната зала посетителите мога да се възхищават на приказната калцитна украса, представена от хиляди снежнобели, различни по големина и форма сталактити.

По свода към края на туристическия етаж на пещерата можем да се полюбуваме на т. нар. „тигрова кожа„. Тук криволичещите бразди и дребни негативни форми на мраморния свод са запълнени с червена глина и наподобяват тигрова кожа.

Археология

Ягодинската пещера е интересен археологически обект. Предверието на стария (горния) етаж на пещерата е било обитавано през времето на енеолита, бронзовата и желязната епоха. Интересна графитна украса на керамиката говори за майсторство и художествения усет на създателите на орнаментите.

Горния етаж на пещерата не е пощаден от иманярски изкопи, които са унищожили ценни останки от материалната култура на енеолитните ѝ обитатели.

Типични пещерни обитатели

Типични са стоножката и мокрицата. Срещат се 4 вида паяци. От прилепите най-характерни са: дългоухият нощник, трицветният нощник и полунощният прилеп. Те са най-много в Прилепната зала.

Образуване на пещерата

Ягодинската пещера е образувана в протерозойски мрамори. Мраморите обикновено имат бял цвят. Те са масивни, дебелослойни, дребно и среднозърнести. Калциевият карбонат в тях варира от 90 до 95%.

Най-горният етаж на пещерата може да се допусне , че е създаден преди около 280 000 г. Средният етаж е оформен преди 150 000 г., а най-ниският етаж е оформен преди 25 000 г.

Ягодинската пещера благоустроена през 1982 г. Прокарани са стълби и мостчета.

Материалът Ягодинската пещера е публикуван за пръв път на iRodopi.BG.

ВИДЕОКЛИПОВЕ

КРАТКА ИНФОРМАЦИЯ

Пещерата Ухловица е един от подземни дворци на Родопите. На 4 май 1979 г. тя е обявена за природна забележителност. Ненагледната ѝ красота е скътана на левия брегови склон на р. Арда. Местността около пещерата носи името Сините вирове, а с. Могилица е забележително със старинния Агушев конак.

Името на пещерата е свързано с нощната птица ухловица, характерна за района. Пещерата е картирана от чепеларските пещерняци Д. Райчев, Г. Райчев и др.

Туристическата пътека от шосето до пещерата, въпреки че лъкатуши, е стръмна.

Пещерата е частично благоустроена, изградени са 288 железни стъпала и 16 железни площадки. От 1983 г. пещерата Ухловица приема посетители. Тъй като районът ѝ попада в гранична зона, за посещението ѝ е било необходимо специално разрешително.

Залата на пропастите

Непосредствено след входа ѝ започва Залата на пропастите. Тя представлява горен етаж на пещерата. Името на залата е свързано с четирите пропасти, разположени в задната ѝ част. Дълбоките им гърла водят към долния етаж на пещерата.

Големият сталактон

В ляво от туристическата пътека е Големият сталактон с обиколка 4,2 м. Залата на пропастите е забележителна още със спускащите се от свода сталактити, наподобяващи вимета. Много красиви са малките сталактити, които в западната част на залата са обагрени от железни хидроокиси в кафяво.

Коридора на коралите

Стръмните железни стълби отвеждат към долния етаж на Ухловица. Този етаж представлява дълга и сравнително тясна галерия. Това е най-красивата част от пещерата. Стените на галерията са покрити с приказни синтрови образования, които наподобяват букет от корали, хеликтити, брадавици и други причудливи образования. Затова той може да бъде наречен Коридора на коралите.

Трудно е да се опише този красив кът от Ухловица. Сводът на коридора е украсен с хиляди предимно дребни сталактити с различни очертания. Хеликтитите и каролитите са образувани под нивото на езерото, водите на което някога са се застоявали в галерията. Тези карстови води са благоприятствуващи за образуването на хелектитите по повърхността на потопените в тях сталактити и коралити – по стените на коридора. В северния край на благоустроената част на галерията са образувани две синтрови езера, които през зимата и пролетта са пълни с вода.

Ухловица се обитава от няколко вида прилепи, между които най-много са големият и малкият подковонос.

Образуване на пещерата

Пещерата Ухловица е изваяна в протерозойски мрамор. Като се има предвид относителната височина на входа на Ухловица може да се допусне, че образуването и е започнало преди 3,5 милиона години.

Материалът Пещерата Ухловица е публикуван за пръв път на iRodopi.BG.

ВИДЕОКЛИПОВЕ

КРАТКА ИНФОРМАЦИЯ

На 6 декември 1963 г. пещерата е обявена за защитена местност. До пещерата Дяволското гърло най-лесно се стига от китния родопски град Девин. На юг от града (от гр. Кричим) асфалтираният път следва лъкатушещата и многоводна р. Въча.

Тази неповторима по величие и красота пропастна пещера местното население наричало Хърлог. Думата Хърлог се тълкува в смисъл на клокочеща, бучаща, кипяща дупка. За подземното царство на Хърлога са били създадени много легенди.

Първите проучвания

До проучването на Дяволското гърло от българските пещерняци то събуждало в едни от посетителите страхопочитание, а в други поетично настроение. Геологът Д. Събев, съзерцавайки Дяволското гърло, го характеризирал със следните стихове:

„Стоях безмълвен и потресен обвит във водни капки и мъгла и гледайки как в пристъп бесен реката хвърляше се в пропастта… Аз бях безпомощен и жалък пред вихъра на този водопад и чувствах се нищожно малък пред Дяволското гърло на Триград.“

Първите, които се осмелиха да проникнат в тайните на Дяволското гърло, са алпинистът Корчев и българските пещерняци. През 1965 г. щурмовата група от чепеларски пещерняци проникват в пропастната пещера. С помощта на парапет, трасиран до дясната челюст на Дяволското гърло, при грохода на падащата вода, стъпка по стъпка те достигат до Голямата зала, а после и до Малката зала.

Смелите пещерняци П. Делчев, И. Рашков, П. Петров, В. Гогов, В.Балевски и К. Йончев съставиха план за най-трудно проходимата част на Дяволското гърло. Пещернякът П. Нейковски картира подземния път на пещерата от извора до северния край на сифона ѝ. Проектантската организация Картпоект – Пловдив, изработи кадастрален план за Триградското ждрело и план за туристическата част на Дяволското гърло.

Картографският материал и геоморфоложките проучвания позволиха да се уточнят представите за Триградското ждрело и Дяволското гърло, да се състави геоморфоложка карта на района, цялостен план, надлъжен профил на Дяволското гърло и да се изясни техния произход и развитие.

Трагичен случай

Опитът да се проникне в неизвестния северен сифон на реката, от страна на извора ѝ, завърши трагично през 1970 г., когато двама млади пещерняци водолази от Варна ( Сияна Люцканова – 21 г. и Евстати Йовчев – 29 г. ) загиват.

Разследването констатира 41 грешки при организирането на това спускане. Най-фаталната била, че един от двамата влиза в пещерата с използвана вече бутилка с въздух. Бутилките не са разполагали с манометри, с които да измерят налягането в бутилките, също така и не са били маркирани бутилките от първото спускане, така в един от участниците попада използвана бутилка. Когато той се изчерпва, те придърпват въжето. Този начин на сигнализация е фатален за непроучена пещера с разклонения. Вместо да ги изтеглят, колегите им отвън им отпускат допълнително въже.

Ръководителката на екипа е осъдена и влиза в затвора. Телата на Сияна и Евстати са извадени по-късно. Днес на стената над пътя има паметна плоча на двамата водолази, пред която посетителите оставят цветя.

На обиколка из пещерата

Уникалният карстов феномен Дяволското гърло е благоустроен през 1977 г. Изкуствен тунел отвежда към утробата на пропастната пещера, към най-голямата лошо осветена Бучаща зала. Към края на тунела се открива прозорец, при който вече ясно се долавя ревът на трите подземни водопада. Туристическата пътека се спуска постепенно към Бучащата зала. По дъното ѝ спокойно тече тъмносинята вода на подземната Триградска река. Ревът на водопадите е още по-мощен. Десетки прилепи ни поздравяват с привичното си цвърчене.

Триста и седем железни стъпала ни отвеждат към изхода (естествения вход) на пропастната пещера. По средата на стълбището е монтирана желязна площадка, която дава възможност да се любуваме на облака воден прах, получаван от милионите разбити водни капки. Към обяд, когато слънчевите лъчи проникват до дъното на Бучащата зала, от тази площадка можем да се възхитим на красивото многоцветно сияние на дъгата.

Раждането на пещерата

Триградското ждрело и пропастната пещера Дяволското гърло са рожба на водите на Триградската река. Тя се е всякла и продължава да се всича в мощните протерозойски мрамори, които са масивни, дебелослойни, едрозърнести. Съдържанието на калциев карбонат е от 90 до 96%.

През кватернера дебитът на Триградската река намалява рязко. Тогава тя търси нов, подземен път е изпречилите се пред нея мрамори и го намира в пукнатините на наслоението и тектонските пукнатини, където създава своето подземно царство.

Днешният облик на пещерата Дяволското гърло подсказва, че е сравнително млада. Образуването ѝ е започнало преди около 280 000 години.

Материалът Дяволското гърло е публикуван за пръв път на iRodopi.BG.