Материалът Демокрация е публикуван за пръв път на iRodopi.BG.

В Родопския край се разраснало партизанското движение, чиято най-здрава о сигурна опора било експлоатираното и онеправдано население. В този край водели активна борба с враговете на народа редица партизански отряди и бригади.

Такива били отрядът „Чепинец“, прераснал по-късно в бригада, действуваща в района на Западните Родопи и главно в Чепинското корито. Първа пловдивска бригада „Георги Димитров“ с район на действие между реките Въча и Чая и втора пловдивска бригада „Васил Коларов“, действуваща източно от р. Чая, в която се включил и отрядът „Кольо Шишманов“, действуващ в Смолянско. В Западните Родопи действувал героичният Разложки партизански отряд „Никола Парапунов“

Населението под ръководството на Българската комунистическа партия се сплотявал в редовете на Отечествения фронт и извоювали на 9 септември 1944 г. своето освобождение.

Важни събития в политическия живот след 9 септември 1944 г.

• Изборите за 26 обикновено народно събрание – 18.11.1945 г.
• Референдума за Народна република – 8.9.1946 г.
• Изборите за Велико народно събрание – 27.10.1946 г.
• Приемането на първата републиканска Конституция – 4.12.1947 г.

Най-характерно за социалистическия период е национализацията на частната промишлености банките, извършена в края на 1947 г.

Социалистическия сектор в промишлеността поставя пълно господство. През 1948 г. делът на държавните и кооперативните предприятия в общото промишлено производство е бил 91,7 %.

Историческа и революционна за населението от Родопския край беше Наредбата-закон за изравняване на лицата от двата пола, приета през октомври 1944 г. Този закон провъзгласи пълното равноправие на мъжа и жената „във всички области на стопанския, държавния, културния и обществено-политическия живот“. Нанесен бе решителен удар срещу вековното религиозно-мракобесническо отношение към жената в Родопите. И се разкриха невиждани дотогава възможности за нейното активно и равноправно участие във всички области на обществения живот.

Победата на социалистическата революция завари в Родопите пословична икономическа и културна изостаналост. Непосредствено след 9.9.1944 г. населението бедствуваше, а неграмотността, особено в източната част на планината, беше почти поголовна. Ето защо наред с гарантиране на необходимите политически и граждански права за населението в този край партията и правителството предприеха редица конкретни мерки за премахване на глада и мизерията в Родопите. За ликвидиране на болестите, за постепенното подобряване на материалното и културното положение на населението.

Още през април 1945 г. Националния комитет на Отечествения фронт разгледа обстойно положението на родопското население и излезе с предложение пред правителството час по-скоро да задоволи неговите най-належащи нужди.

Националният комитет

Националният комитет на ОФ предложи на първо време населението да се снабди с най-необходимите хранителни продукти и облекло. Да се осигури фураж за добитъка, да се отмени законът за жилищата и наемите в горските райони. Да се отпусне за населението на достъпни цени дървен строителен материал за жилища и се изпратят в родопските селища добре подготвени учители. На областната конференция на ОФ в Пловдив, проведена през декември 1944 г. Беше изнесено, че никъде в страната не може да се срещнат толкова много и компактно струпани „полуоблечени и боси хора“, както в Родопския край.

На Петия конгрес на партията (18-25.12.1948 г.)

Г. Димитров подчерта – „Необходимо е чрез индустриализация и електрификация на страната и машинизиране на земеделието да се постигне за 15-20 години онова, което други страни при други условия са постигнали за цяло столетие.“

Пред конгреса на партията Г. Димитров също подчерта, че източници за набавяне на средствата за индустриализацията на страната следва да се търсят главно вътре в страната. „Нашият народ – заяви то – ще разчита преди всичко на своите собствени сили и на ресурсите на своята страна.“

Важната роля на Родопите за страната

Родопският край имаше да играе важна роля за развитието на най-важните отрасли на икономиката на страната – енергетиката, рудодобива и др.

Още през първия петгодишен народно-стопански план партията и народното правителство обърнаха сериозно внимание за проучвания и разработване богатствата от рудни и нерудни изкопаеми в Родопите. За проучване и рационално използване на водно-енергийните източници. За развитието на горско-стопанската дейност. За увеличаване добива на качествен тютюн и пр.

В Родопите се разгърна огромно по мащаби и темпо строителство.

Материалът Социализма е публикуван за пръв път на iRodopi.BG.

Освобождението от османска власт

Освобождението от османска власт открило нова страница в обществено-историческото развитие на родопското население. Разкрили се възможности за развитието и утвърждаването на буржоазно-капиталистическите отношения и в този откъснат край.

В резултат на петвековното османско феодално владичество, на тежката експлоатация и политически гнет, Родопската област се оказала силно изостанала в стопанско и културно отношение. Тази изостаналост била запазена и през целия период на капиталистическото господство.

Ньойския договор

Последиците от несправедливите постановления на Ньойския договор се отразили особено тежко върху населението от Родопския край. Главният и вековен негов поминък – скотовъдството, отчасти земеделието и свързаното предимно с горите занаятчийство, катастрофално западнал. Новата политическа граница откъснала родопските селища от Беломорската равнина, и така лишила това население от най-главните му поминъчни възможности. В стопанско отношение Родопите заприличали на „организъм, разсечен през половина“.

Но не само откъсването на Родопите от Беломорието било причина за бедственото положени, в което изпада огромната част от населението. Това дори не е било и главната причина. Източникът на мизерията, глада и отчаянието се коренял преди всичко и главно в природата на господстващия в страната капиталистически обществен строй.

Българската буржоазия и особено нейната фашизирана част, която на 9 юни 1923 г. чрез въоръжен преврат свалила законното правителство на БЗНС и установила кървава диктатура, не направила нищо за премахване или ограничаване на мизерията и нищетата на родопското население, а по всякакъв начин гледала да изсмуче и последните му жизнени сокове. В следвоенните години капиталът започнал бързо да прониква в Родопския край. Родопите се прошарили тук-там с шосейни пътища. Увеличаващите се нужди на вътрешния пазар насочили погледите на не малко търговци на дървен материал към родопските гори. Капиталистическата експлоатация в Родопския край придобила най-безогледен и хищнически характер.

Работническо революционно движение

Заедно с развитието на капитализма и най-вече след Първата световна война в Родопите започва да израства местна работническа класа, заражда се постепенно работническото революционно движение. В по-централните и по-оживените градчета и села на Родопите възниквали партийни организации, които постепенно засилвали своето влияние над местното население.

Материалът Буржоазната власт е публикуван за пръв път на iRodopi.BG.

То е една от най-мрачните и печални страници в средновековния български летопис. Разрушени били много материални и културни ценности, създадени с труда и таланта на народа. Било задържано прогресивното развитие в българските земи.

Особено тежък удар било насилственото налагане на ислямската религия над българското население в Родопската област. Тази мярка е практикувана главно спрямо населението на ония области от империята, които са имали важно политическо или военно стратегическо значение. Както и спрямо населението на райони, които поробителите, поради трудно достъпния характер на обитаваните от него местности, мъчно можели да обуздават и да държат в покорство.

Помохамеданчването

Такъв е бил случаят в Родопската област. Тук помохамеданчването на българското население било извършвано с кървави насилия. За помохамеданчването на българското население от Чепинското корито по времето на султан Мохамед IV и великия му везир Мехмед Кюпрюлю (1656-1661 г.) разказват летописната бележка на Методи Драгинов (1670 г.), в която четем:

„Мехмед паша с много еничари дойде в Чепино на Костандово и събра всички попове и кметове, та ги окова във вериги… Той заповяда на еничарите да ги изколят всички. Тогава някой си Кара имам Хасан ходжа измоли от пашата да ги опрости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георгии поп Димитър в Костандово. И всички кметове и попове от другите села. И тъй като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да ни потурчат и които се потурчват, да им дават живо за ядене. Които не се потурчиха, едни изклаха, други избягаха по гората, а къщите им изгориха.

Хасан изпрати много коне в града (Пазарджик), та докараха жито от Беглик хан и го стовариха в църквите в Костандово и раздаде на потурчените къщи по две мери жито и по две мери просо. Хасан ходжа за кашмер (подигравка) накара потурнаците, та разрушиха всички църкви от Костенец до Станимака (Асеновград) – 33 манастира и 218 църкви. И така по божие благоволение бяха разсипани българите в Цепина.„

Запазването на етноса

Но възприелото исляма българско население от Родопския край не станало част от турската етническа област. Религиозната принадлежност не определила народността му. То в значителна степен запазило своя стар бит и традиции, своята душевност и силни самобитни елементи. В подкрепа на това говори, както запазилият се в най-чист вид български език на родопското население. Характерът на неговите песни и приказки. Различните народни традиции и обичаи, така и самите мохамедански религиозни празници, изпъстрени с несвойствени за турската народност елементи.

През 19 век социално-политическата криза в Османската империя се задълбочила. Формиралите се балкански буржоазни нации повели упорита борба за своето национално освобождение, което означавало разкъсване на империята. Развивала се мрежата от светски национални училища, повела се борба за културно-религиозна самостоятелност, изостряла се борбата за политическо освобождение. Средновековието отстъпвало място на буржоазно-националния светски мироглед.

Материалът Османското владичество е публикуван за пръв път на iRodopi.BG.

Заплаха за Византия

Борбата с Византия рязко изменила своя характер и настървеност след 680 г., когато на Балканския полуостров пристигат Аспаруховите българи и когато на север от Стара планина (от двете страни на р. Дунав) била образувана първата славянобългарска държава. Сега вече Византийската империя имала срещу себе си организирана сила, която се явявала обединителен център за славянските племена от Тракия, Родопите и Македония. Докато не бъде унищожена България, Византия не можела да се почувства господар на Балканския полуостров.

Но не било само това. Византия имала обширни завоевателни планове и по отношение на другите славянски племена и народи. Както в северозападната част на Балканския полуостров, така и в Средна Европа.

Българската държава

На пътя ѝ обаче се изпречвала българската държава. Поради това именно в Цариград правели всичко възможно за смазването на България. Заредили се война след война. Многократно византийските войски били отправени на поход към Стара планина, но и много армии намерили гибелта си в Тракия и из старопланинските проходи. От своя страна българските войски неведнъж се озовавали под стените на Цариград и поставяли империята в извънредно затруднено положение.

Така България поела върху себе си главния удар на войните с Византия и през цялото Средновековие била преден пост на славянските народи против един силен и опасен враг. С това тя има несъмнени заслуги и по отношение на цялото славянство.

В тази вековна борба на родопското българско население било отредено да играе особено важна роля. Поради своето важно стратегическо положение Родопите били притегателна сила и за двете държави. Който владеел Родопите, той щял да владее и Тракия, на негова страна цял и да бъде превесът на силите. За това именно веднага след преодоляването на междуособиците в българската държава през 8 век погледите били обърнати на юг – към Родопите.

Присъединяването на Родопите

От началото на 9 век българските войски все по-често започнали да кръстосват из Тракия и да громят византийските армии, докато накрая окончателно ги прогонили от Родопите и Македония. През 837 г. западните и централни части на Родопите окончателно влезли в пределите на българската държава. България излязла на Бяло море, като освободила от византийска власт по-голямата част от Западна Тракия. От това време са запазени и два надписа на българския хан Пресиян, намерени при Филипи, северно от Кавала. В единия от тях се говори, че освобождаването на родопското племе смолени било извършено от войска, командвана от кавхан Исбул. Във втория се говори, че византийците са забравили добрините, които българите са им направили, но няма да избягнат възмездието за това.

По същото време към българската държава били присъединени и славянските племена в днешна Македония. Така византийското господство над Родопите, Беломорието и Македония било премахнато. Това станало с активната подкрепа на местното славянско население.

Важността на Родопите

Присъединяването на Родопите към България още повече засилило значението на тази област. Разположена най-близо до границите с Византийската империя, тя се превръщала в непристъпна българска твърдина. Преди да предприемат каквото и да било настъпление към Тракия и Мизия, византийците трябвало да помислят за сигурността на своя тил. Това означавало да се преодолее и смаже съпротивата на родопското славянско население. Поради това, когато над българския политически небосклон надвиснала заплаха от чуждо нашествие. Буреносните облаци се появявали най-напред над Родопите и тук нанасяли първите си удари. Тук обаче чуждите нашественици срещали и първия отпор на българската държава.

В непристъпните родопски твърдини и в героизма на местното българско население неведнъж са се разбивали завоевателните планове не само на Византия, но и на много други претенденти за българските земи.

През 1230 г. Родопите били свидетели на нови блестящи успехи на българското оръжие. В битката при с. Клокотница (Хасковски окръг), вероломно нахлулите епирски войски били сразени. Самият епирски деспот Тодор Комнин паднал в плен, а държавата му престанала да съществува. България станала най-голямата сила на Балканския полуостров и опирала в три морета – Черно, Бяло и Синьо (Адриатическо).

Материалът Прабългари е публикуван за пръв път на iRodopi.BG.

Леко въоръжени и опитни във военно отношение славянските бойци почти винаги помитали в боя далеч по-многочислените и оковани в броня византийски войски.

В един тогавашен византийски трактат за военното изкуство се изтъква, че „славяните обичали да се сражават със своите врагове в гористи места, в клисури и урви; с голям успех се ползват от засада, внезапни атаки, хитрости и през деня, и през нощта, като измисляли най-различни начини. Опитни са също и в преминаването през реки, като превъзхождали в това отношение всички хора“.

Надмощието на славяните

В началото на 6 век превесът на силите бил вече на страната на славяните и Византия постепенно минава в отбрана. Тогава именно, за да запази поне столицата Цариград, византийският император Анастасий нареди през 513 г. да се издигне 70-километрова стена от Черно море до Мраморно море. С право един тогавашен летописец нарекъл тази стена „паметник на страхливостта“.

През първата половина на 6 век Византия напрегнала всичките си сили за борба със славяните. Били направени много опити да се предизвикат раздори сред славянските племена. На византийска служба били провличани и някои славянски вождове, какъвто бил случаят с Хилвуд през 530г. А когато всичко това не помогнало, в империята пристъпили към широко военно строителство. Били възстановени всички стари тракийски и римски крепости. Издигнали били и много нови.

През Балканския полуостров се проточили четири укрепени пояса: по южният бряг на р. Дунав, по билото на Стара планина, в Средна гора и в Родопите.

Изграждането на крепости в Родопите

Изграждането на крепостни съоръжения в Родопите показва, че на тази област във Византия гледали като на последна укрепителна система пред големите градове Солун и Цариград. Поради това никак не е случайно, че в предпланините на Родопите се развихрили и едни от най-големите сражения. Тук в средата на 6 век славяните разгромили елитната войска на византийският император Юстиниан, повторно разпилели византийците при Одрин и проникнали непосредствено до околностите на Цариград.

Във войната с византийците славяните усъвършенстват бойната си техника. Срещу византийските крепостни съоръжения те отивали вече със стенобойни машини, бойни кули и други обсадни машини.

Големият двубой с Византия завършил в полза на славяните. През 602 г. дунавската отбрана на империята рухнала окончателно и в продължение на 10 години славяните се заселили на Балканският полуостров и Егейските острови.

Подкрепа от траките

Местното тракийско население не останало настрана от тази борба. То страстно желаело да се отърве от чуждестранното робство, поради което било изцяло на страната на славяните и най-дейно ги подпомагали. По този начин съвместната им борба завършила с успех: славяните получили нови земи за заселване, а траките отхвърлили византийското иго.

Заселването на славяните

Заселването на славяните на Балканския полуостров е събитие, което по своята важност далеч надхвърля рамките на българската история. Славяните разрушили робовладелските порядки в европейските владения на империята. Те донесли на върха на своите копия свобода за местното население. Целият европейски Югоизток се избавил веднъж за винаги от робовладелския строй и получил възможността да премине към по-прогресивния обществен строй – феодализма. Така славянското заселване на Балканския полуостров изиграло ролята на антиробовладелска революция.

Същевременно славяните не унищожили Византия. Като се заселили на нейна територия, те донесли със себе си своята обществена организация – свободните селски общини. Това позволило на империята бързо да се съвземе от упадъка и да просъществува още 10 века. А Византия както е известно, запазила постиженията на античната култура и ги предала на новото време. По този начин славяните имат несъмнени заслуги и към общочовешката култура.

Мирно съжителство

Славяните и траките заживели дружно. От тракийското население славяните усвоили редица достижения на римската и ранновизантийската култура, овладели много нови занаяти, усвоили някои тракийски обичаи. От своя страна пък траките, които били по-малобройни, се претопили в огромната славянска маса. Балканският полуостров се славянизирал, а българските славяни станали наследници и продължители на тракийската култура.

Същото нещо станало и в Родопите. Над по-голямата част от Родопите се настанили смолените. По тяхно име територия на населяващите и територии (целите западни и централни Родопи) заедно с част от Беломорието, по-късно получава названието Смоленска област. Скоро тракийското местното население било претопено и из цялата планина зазвучала славянска реч. Родопите станали чисто славянска област.

Следващата статия продължава с прабългарите.

Материалът Славяните е публикуван за пръв път на iRodopi.BG.

Трудно е да се направи една пълна характеристика на бита и материалната културата на траките в Родопите през бронзовата епоха, защото тя не е достатъчно проучена.

Омир нарича Тракия „тлъстопочвена“, „майка на овце“, а траките – конеобуздатели. В десетата песен на „Илиада“ той разказва за убийството на цар Резос, който властвал над земите около Струма:

„…в троянския стан са скородошлите траки, между тях е тракийският цар Резос, син на Ейоней. Аз видях неговите коне, най-хубави и най-едри, по-бели от сняг,бързобеги като вихър. Колесницата му е хубаво  украсена със злато и сребро. Той дойде с оръжия златни, огромни, дивни да ги видиш, не прилича на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртни богове… „

Металодобиване

Явно е, че през тази епоха траките са познавали металодобиването и обработването на металите. Около началото на I хилядолетие траките започнали да добиват и обработват желязото. Прилагането на този метал в производството на оръдията на труда дало голям тласък в развитието на производителните сили на тракийските племена и бележи началото на нова епоха – желязната.

За проучването на материалната култура, бита и обичайте на родопските траки твърде много спомагат разкритите и изследвани некрополи и могилни погребения. За погребалния ритуал у траките Херодот разказва:

„Травсите постъпват във всичко друго, както останалите траки;  само при раждане и смърт вършат следното: сродниците насядват около новороденото и го оплакват, че толкова много злини трябва да изтърпи, щом веднъж се е родил, и при това  изреждат всички човешки патила; умрелия пък погребват в земята с радост и веселие, като изброяват от колко злини се е отървал и  изтъкват пълното му блаженство. Когато някой умре, става голям спор между жените му… Коя от жените му е била най-любима…Тя се занася от мъже и жени на гроба, където се принася в жертва от най-близкия си роднина, и след това се погребва заедно с мъжа си.„

Траките нямали свои историографи и възстановяването на политическата им история става от данни. Които се откриват в съчиненията на античните гръцки и римски историци. С повече данни разполагаме за времето от V в. пр. н. е. насетне. Но по отношение на родопските траки те са повече от недостатъчни.

Бесите

С най-много данни разполагаме за бесите. Те били едно от най-многочислените тракийски племена и населявали областта по горното течение на р. Марица, на север до склоновете на Стара планина, а на юг до западните възвишения на Родопите.

Бесите били войнствени пазители на своята самостоятелност и независимост. При всяка външна агресия те се стремели да обединят силите и на останалите тракийски племена. Те се ползвали с особен авторитет сред траките. Упоритата и продължителна съпротива, която те оказвали на всички нашественици, е отразена с нескрито възхищение в съчиненията на историците на техните вражески народи.

Диите

Южно от бесите, по горното течение на Места, живеели диите. В историческата литература се разказва, че бесите, диите и техните съседни племена сатри и диобеси били в сравнително добри отношения по между си.

Херодот разказва, че когато персийският владетел Ксеркс в похода си срещу Елада през 480 г. пр. н. е. превел войските си през Егейска Тракия. Той преминал през земите на пети, кикони, бистони, сапеи, дерсеи, едони и сатри. Тези, които живеели при морето трябвало да последват Ксеркс на кораби; останалите, които живееку във вътрешността, с изключение на сатрите, били принудени да го последват по суша.

Сатрите

Сатрите, доколкото ни е известно, продължава Херодот, „още не били покорени от никого; само те от траките до ден днешен са запазили свободата си, понеже живеят по високите планини, покрити с разнообразие от гори и сняг, и са войнствени.“

Материалът Траките е публикуван за пръв път на iRodopi.BG.

Палеолит

През ранния палеолит климатът по нашите земи бил значително топъл и благоприятен за разпространението на флората и фауната, близки до тропичните. От края на следващата епоха започнало заледяване. Тропическите животни и растения изчезнали, останал само човекът, който познавал вече огъня.

Неолит

Завършването на ледниковия период довело до изменение в климата, с което се свързва началото на съвременния геологичен период, холоцена ( Общоприето е, че холоцена започна преди около 12 хил. години, той е част от кватернера). Затоплянето, изменението на флората и фауната довели до благоприятни промени за развитието на човешкото общество. Усъвършенствали се оръжията на труда, които са вече от изгладен камък и затова тази епоха на развитие се нарича новокаменна (неолит). През тази епоха се поставя началото на примитивното земеделие, скотовъдство, грънчарство, предачество и тъкачество. Хората напуснали пещерите и се заселили в плодородните местности край изворите и реките. Още през ранния неолит (към 6 хил. г. пр. н.е.) по северните склонове на Родопите живеело земеделско-скотовъдно население.

Енеолит

Проучванията в Родопите показаха съществуването на много селища през каменно-медната епоха (енеолита), когато хората започнали да използват медта наред с камъка.

Ако в съвременната наука все още се спори за етническата принадлежност на носителите на неолитната и енеолитната култура, то цивилизацията на бронзовата и желязната епоха в нашите земи се свързва определено с траките. Те са засвидетелствали своето присъствие на Балканския полуостров от Трансилвания до Егейско море.

Следващата статия продължава с развитието на цивилизациите в Родопите с Траките.

Материалът Първите хора е публикуван за пръв път на iRodopi.BG.

Следи от праисторическия човек се намират на доста места в Родопите. Но бурно развитие на живота в планината се осъществява след заселването на траките. Те били голям по численост народ от индоевропейски произход. В началото на първото хилядолетие пр. н.е. траките заселили по-голямата част от Балканския полуостров. Водили са отседнал начин на живот, умеели са да обработват земята, да отглеждат домашни животни, да копаят руди и да леят мед и желязо, да коват оръжие, да извайват съдовете, статуи и украшения, да секат мокети. Всичко това сочи, че те са имали богата материална и духовна култура.

Много са били племената на траките, но те не успели да се обединят. Редица тракийски племена ще стигнат по-късно до създаването на свои държави, но никога няма да постигнат цялостно обединение. По този въпрос гръцкият историк Херодот (V в. пр. н.е.) писал: „Ако тракийският народ се управляваше от един господар и беше единодушен, той би бил според мене непобедим и много по-силен от всички народи.„

Някои от тези племена, може би най-свободолюбивите, са населявали Родопите. Така долината на Арда обитавали коелалети, коритото на Чепеларската река – кротили и сапеи, долината на Чепеларската река и Въча – сатрите, горното течение на Марица (Хеброс) – бесите.

Завладени от Македонците (4 век пр. н. е.)

През 341 г. пр. н. е. македонският цар Филип II с много кръв и жертви покорил родопските траки, но при неговия прославен син Александър Македонски гордите планински чада се освободили.

Завладени от Римляните (1 век пр. н. е. до 4 век от н. е.)

Три века по-късно въпреки 150 годишната им упорита съпротива те били покорени от римляните. Те създават провинция Тракия, в пределите, на която изцяло попадат и Родопите. Традиционно давали широки права на местните племена, като целели постепенна асимилация към римската култура. Строят се пътища, добиват активно руди и метали и използвали топлите минерални извори.

След обявяването на християнството за официална религия в империята в началото на 4-ти век от н. е., Родопите постепенно се християнизират, изграждат се църкви и манастири.

След смъртта на Теодосий I (395 г.) Римската империя била разделена на Източни и Западни. В Източната или Византийска империя влезли и Родопите.

Заселването на Славяните (5 до 7 век)

В 476 г. под напора на варварските племена рухнала Западната Римска империя, а Византия била така слаба, че не могла да противодейства на славяните да се заселят за кратко време почти в целия Балкански полуостров. Тогава в областта на Горна Арда се е заселило славянското племе смолени, в поречието на Чепеларска река и Въча – рупците. Славяните заживели дружно с траките и скоро последните се претопили в огромното славянско море.

Идването на Българите (7 до 11 век)

След идването на българите и образуването на славяно-българската държава Родопите често са служили за разменна монета между престолите на Византия и България, докато най-после останали в пределите на нашата родина.

Завладени от Византийците (11 век)

В началото на XI в. византийците успели да завладеят българската държава. 150 г. те се мъчили да унищожат всичко българско, но не успели.

България (12 до 14 век)

В края на XII в. българите се освободили и скоро създали мощна държава, която нямала съперник на Балканският полуостров. През този период като граница между България и Византия Родопите добил особено стратегическо значение, ето защо се появили много крепости и кули – Асеновата крепост, Аетос – над Смолян, Подвис – източно от Устово, Перперек – близо до Кърждали, Устра – при Златоград, и много други.

Към края на 13 и началото на 14 век поради жестоката феодална експлоатация в страната ни избухнали въстания, а централната власт отслабвала. Тогава в Родопите се обявили за свободни владетелите Иванко, а след това и деспот Слав.

Завладени от Турците (14 до 19 век)

През втората половина на 14 век започнало нахлуването на турците в българските земи и по-специално в Родопите. Населението смело се било с нашествениците, но поради малобройността и разпокъсаността си не устояли. Но и след завладяването на Балканският полуостров от турците те четири десетилетия не сложили оръжие, а след това многократно въстанали. За да усмирят тези бунтовници, турците насила помохамеданчили по-голямата част от населението им. Въпреки това неуморните планинци чрез въстания и хайдутство не давали мира на турските паши и бейове. Сред множеството патриоти и защитници на народа легендарни са станали Момчил юнак, Мехмед Синап, Ангел войвода, Караджа войвода, Петко войвода и още десетки други.

Така се стигнало до Априлското въстание (1876 г.), в което няколко родопски селища били напълно унищожени и населението им избито. Но те станали символ на борбата на българския народ за свобода.

Народна република България (20 век)

Две години след Априлското въстание, съветските войски освободиха България от петвековното турско робство, но значителна част от Родопите останали под чуждо иго поради позорния Берлински договор. Едва в 1912 г. почти целите Родопи бяха възвърнати на родината.

По време на буржоазната власт Родопите били забравен край. Населението им тънело в нищета. Затова през време на съпротивата те станали закрилници на партизаните от Южна България.

След 9 септември 1944 г. на базата на разкритите природни богатства и водните ресурси в Родопите се разгърна огромно социалистическо строителство, което променя облика им.

В следващите няколко статии ще разгледаме по-детайлно определени народи и събития. (като например: Траките, Славяните…)

Материалът Цивилизациите в Родопите е публикуван за пръв път на iRodopi.BG.