Название
Нарича се само лопатар. Терминологията е същата като при благородния елен (мъжките – рогачи, женските – кошути).
Описание
По-дребен от благородния елен.
- Дължината на тялото достига до 181 см. за рогачите и 156 см. за кошутите
- Височината 80-90 см.
- Масата на рогачите обикновено е 70-90 кг., а на кошутите 35-40 кг.
Лопатарът има дълга опашка (18-20 см.).
Мъжките са с рога, които са лопатовидно разширени с множество шипове на задния кант на лопатата. Женските са без рога.
Окраската им е червенокафява през лятото и тъмно сивокафява през зимата. През лятото лопатарите са с ясно изразени овални светли петна по тялото, които ги правят особено красиви. Много често при лопатара се среща и бялата форма на окраската (без това да е албинизъм), а така също се наблюдават и почти черни животни.
Разпространение
В Европа се среща навсякъде, без най-северните ѝ части.У нас е внесен през 1904 г. В Родопите е разселен за пръв път през 1960 г. на южният бряг на язовир „Студен кладенец“, където понастоящем е най-голямото му находище у нас.
У нас има около 4300 лопатари, от които повече от половината са в Родопите. Най-високи са били запасите през 1992 г. – 7200.
Биологични особености
Еленът лопатар сватбува месец по-късно от благородния елен – през октомври и развитието на рогата му изостава с един месец – поява, растеж, обелване. За разлика от благородният елен лопатарът сватбува по-често на обширни, открити територии или в изредена гора. Тук се събират много елени. Рогачите пристигат често от значителни разстояния и след сватбуването отново напускат сватбовището. Спокойствието и сигурността са главните условия при избора на тези места.
Рогачите водят ожесточени боеве и младите рогачи нямат шанса да бъдат допуснати до сватбуване. По време на сватбуването рогачите губят 20-22% от теглото си, което също е причина след сватбата те да се отделят на спокойствие и да се хранят интензивно, за да се подготвят за зимата.
Лопатарът е най-непретенциозният към местообитанието си еленов вид. Той се приспособява успешно и към най-ниско продуктивните местообитания на сухи и бедни почви, с малко убежища и почти без горски площи.
Тревните видове са застъпени повече в храната му отколкото при останалите еленови.
Развъждан столетия в заградени площи, лопатарът свиква лесно с човека и е лесен за наблюдение. На свобода обаче е мног предпазлив и не допуска в близост човека.
Неприятели
Вълкът и чакала са естествените неприятели на лопатара и те значително регулират запасите му.
Стопанско значение
Лопатарът е ценен ресурсен вид. В сравнение с другите представители от семейството дава най-много дивечово месо от единица площ.
Притежава красив ловен трофей. Най-силният трофей от Родопите е 204,96 точки (Студен кладенец – Кърджали), докато националният рекорд е 207,59 точки (Воден – Разград).
